15 нояб. 2023 г., 10:15

Апогеят на разума 

  Поэзия » Философская
532 4 4
На човеците им липсва човечност.
Пак повтаря се старата драма.
Кратък миг от безкрайната вечност
и тях вече отново ги няма.
Само камъни, голи дървета...
Край логичен, без ново начало.
И въртяща се мъртва планета.
С черно слънце. От мъка умряло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стоянов Все права защищены

Предложения
: ??:??