И Господ, отгоре, от висините погледна,

и видя Той земята притихнала, бледна,

обвита от слоеве гъста омраза,

проядена, черна, цяла в проказа,

видя я жестока и грозно цинична,

видя я, самотна, надута, себична

воняща, отровена, цялата в дим,

и хората долу крещящи - Амин!

Което ще значи- Съгласни сме! Нека!

Нека довеки проклет е човека!

Нека да тъне в злоба и грях..

Да тъне, да страда догде стане прах..

И Господ заплака с горчива тъга.

И стана, изпъна Той вечна снага.

И викна, гласът му гръмовен отекна!

И всяко коляно пред Него омекна..

Звукът бе като звучна, мощна тръба,

и люшна се тая пуста земя,

и всички богати, свободни и роби,

и сити и гладни, като микроби,

се скриха, по пещерите, по дупки, в мазета

и спря да се чува- за многая лета,

защото настана време на съд!

Време в което любовта ще е кът!

Време на плач и скърцащи зъби,

време в което отровните гъби,

ще бъдат желани, ще бъдат мечтани,

и хората жадни за своята смърт

от язвите всички докрай изтерзани,

ще дирят покой във земната твърд!

И няма да могат и там да се скрият,

и няма да могат греха да измият,

защото не искат, а не че не може,

избрали да седнат във дяволско ложе,

ще се изправят, ядосани, бледни,

и хулейки Бога в тез дни последни..

Ще паднат със падане страшно, голямо..

Луната, червена, ще гледа това нямо,

и никой не ще ги вече намери,

и цяла вселена от страх ще трепери,

че време разделно е вече настало..

Но време в което светиите в бяло,

ще седнат на пищна и свята трапеза,

и ще се чува веч не марсилеза,

а нова, прекрасна, незнайна, красива,

Песен, тъй чудна, велика и дива,

че вовеки новият свят ще оглася,

и който я чуе в захлас ще приглася,

и ще настане време на правда и мир,

и празник, и радост, вечно.. безспир!