26 июл. 2019 г., 18:56

Апокалипсис 

  Поэзия » Гражданская
1006 1 0
Същественото винаги е малко -
усмивка, жест, докосващ миг,
избухване на творческия пламък,
мотивът, който те крепи...
Опитваме се да градим духа си -
сред труд и грижи, и мечти.
С обувките си всеки е нахъсан,
далечен път да извърви...
Той страда, ако босите му пръсти
покрие прах, рани, бодил.
И като грешен дявол се прекръства,
щом трябва милост да дари... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »

19 место

Предложения
: ??:??