Apokrifos
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му несговорена.
Мълчанието вечер влиза с тишината,
за да флиртуват свойски и събарят мрака.
Листът наместо чаша е разделна линия,
в която падат капки изповеди като вино.
Нощта ме среща винаги с мечтите –
безглави, хроми, странници заклети.
Видях как дяволът ги яхва изкусително - ...