Роден, за да остане вечно жив,
огрян от светлина лазурна,
той крачи редом с нас правдив,
неотразимо делничен,
с усмивка най-обикновена.
И в зноен пек и в хладен мрак,
и в ранна пролет и в късна есен,
към него устремяваме очи,
с надежда тайно скрита в нас,
да ни помогне себе си да преоткрием,
по пътя си неравен и нелек.
А той спокоен, величав и мъдро властен,
уверен в примера на своята велика сила
и  правдина непобедима, все тъй сърдечно,
добронамерено ни се усмихва от портрета,
повярвал искрено, завинаги и безвъзмездно,
че ще пребъде светлото начало в човека.
Знай, радетелю на слънчевата свята правда,
че твоят огън винаги ще грее в нашите сърца,
и няма сила на света, която би могла,
да ни отклони от истината, която ти ни завеща.
Да, знай и вярвай, ние твърдо и с плам ще браним,
заветите, които ти, безсмъртни Левски, ни остави,
и верни на родолюбивите ти дела неуморно ще бдим,
за да се сбъдне твоята мечта за достоен живот,
в нашата красива, древна и свята българска земя.