Не вярвайте
в безсрамника Април.
Щурее много.
Млад е. Невъздържан.
Къде ли и с коя ли не е бил,
разказва ли ви – откровено лъже.
А аз повярвах.
Тоя мил хлапак
със грейнала усмивка до ушите,
ми връща младостта незнайно как
и разкрасява до една жените.
И те променят
рязко своя вид.
Обличат нови,
пролетни одежди.
Танцуват с ветрове.
Цъфтят.
Жени!
Април ги баламосва със надежди.
Превръща се във вихър и така
наднича под полите им невинно.
Не е за него
времето река,
а трийсет дни любов
и вяра силна.
Че всичко посадено
ще кълнѝ.
Ще разцъфти.
Дай боже и да върже.
Април живее само трийсет дни,
но в нас оставя
чувството на дързост.
© Александър Калчев Все права защищены
Благодаря на редактора, който е поставил това стихотворение в “Избрани”, за да го прочетем отново.