Простият сбор от инстинкти
мотивира човешкото тяло
да цени миговете стотинки.
Да ги осмисля в черно и бяло.
Да ги сресва и да ги роши
всичките тях – добри или лоши.
Докато пясъкът се обръща
Времето е в стъклената си къща.
Смее се. Плаче. Обича и мрази.
Размножава се и расте, и се пази
от бедите на настоящето вечно –
сухо, невидимо, винаги течно…
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены