На Пеньо Пенев
Безумие и крах –
Апокалипсис в действие.
Бездействие от страх –
кощунствено плебейство.
Юдейство!
Mир и прах
на всяко чародейство,
което в този свят,
е равно на злодейство!
В душата ми звънят
камбани неизпипани.
В беззвучен гръм зоват
нечути и непитани.
Какво, че има град?
Какво, че има жители?
Камбаните звънят.
Задъхват се, от викане.
Безсмислен апостроф –
подобен е на кихане.
Нали, към всяко хлипане
животът е суров –
в дълбокия му ров
прегракнало, до хрипане,
откликва само ехото
с гробарски послеслов.
Затвориш ли очите си –
редят се изненадите.
Редят се и наградите,
поднесени на длан.
Какво, че нявга, някои,
горили са на кладите?
Какво, че днеска младите,
сме старци в едър план?
Затваряйте очите си!
Заключвайте сърцата си!
Издигайте преградите
сред сградите,
без плът!
Но, колкото да зидате –
каквото да изваяте,
човек все пак, остава
“тоз, който е на път”.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены