Тръгваш ли либе? Я поспри...
За из път нека армаган ти дам,
когато ходиш по чуждите земи
все да ти спомня, че не си сам.
В зениците ми погледни искрите
как заблестяват като роса в зори,
помни ги, та да ти светят в дните
и в нощите ти, където и да си.
Знам, очите да си дам, не мога,
но искрите, те ще тръгнат по теб,
а аз в зениците ще нося тревога,
до кога свърши този пусти гурбет. ...