dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
21 апр. 2012 г., 09:51

Армагедон 

  Поэзия » Другая
1375 3 18

 

Твърде бавно отива си зимата.

А от хората никак не мръдва.

Променихме света, даже климатът

пише всеки сезон за несбъднат.

 

И под преспи тежим. Рой кокичета,

пролетта си проспали нацяло.

Трудно даваме, лесно обичаме.

Бързо правим от черното бяло.

 

Не подаваме рамо на другия -

и едната му риза ще свием.

И доказваме родство с влечугите,

а Човекът в сърцата ни вие.

 

Кой да чуе? Морето е чумаво

и изяде си всичките риби.

Най-накрая изяде и думите

и в сърцата настъпи. До гибел.

 

Твърде малко телата си сгряваме

с всяко бяло и с всяко кокиче.

Промени се светът. Озверяваме.

Не пробива Човек. Не потича

 

по телата, по вени, през кожата,

не помръдва снега и сезона.

Тази зима последна е. Божия.

Даже чумата трудно я гони.

 

© Дарина Дечева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много красиво! Браво! Трети и четвърти стих са хубав анжамбман, но същото е и с пети и шести стих - затова запетайката след петия стих е излишна - лишава ни от още един красив анжамбман. Е, това е много старо, така че моето мърморене е напълно излишно. Има и още един анжамбман в това прекрасно поетично творение - пети куплет, 1 и 2 стих. Браво.
    Без да сравнявам, което е безумно смешно (казвам го за буквалистите) в едно от най-драматичните произведения в българската литература ( за това е заслужавал Нобелова награда не по-малко от своя приятел от кръга "Мисъл" - "Градушка" най-великият български поет Яворов използва анжамбмани, с които допълнително повдига драматичността!
  • "И под преспи тежим. Рой кокичета,
    пролетта си проспали нацяло.
    Трудно даваме, лесно обичаме.
    Бързо правим от черното бяло."!!!!
    Благодаря на дежурния редактор, че извади от архивите това прекрасно стихотворение!👍Насладих се на истинска стойностна Поезия, Дарина!🌹
  • Озверяваме.
  • Така е...
    Харесах много!
  • До гибел...
  • Настръхнах, докато четях!... Много хубаво пишеш!
  • Тежък стих, но правдив - до болка, до гибел.

    И защото е правдив, онази Обида е наистина ОБИДА (ще ме разбереш защо ти пиша тук, а не там). Аз не бих се застъпил за нея, независимо от добрата структура и поетическото умение на автора, дори само заради факта, че има стихове като този тук. Единственият коментар, който бих сложила там, биха били твоите думи: "Промени се светът. Озверяваме.", без значение колко поетично го правим!...

    Прегръдка за удоволствието от стиха и Човещината!
  • Благодаря на всички.

    Желая ви мир!
  • "...Морето е чумаво
    и изяде си всичките риби."
  • Обичайната ви силна образност е в услуга на доста мрачно настроение.
    И успешно го предава на читателя.
  • Актуална тема, която вълнува и мен...
    Много хубав стих, хареса ми!!!
    Без заглавието. Заглавието задължава изключително много - и като изразни средства, и като сила на въздействие.

    <a href=" http://www.youtube.com/watch?v=N0PpTPvbr-4 " target="_blank">Поздрав! >>> </a>

  • Харесах!
  • Сякаш бях забравила колко хубаво пишеш. Раздра ми сърцето като хасе за чаршаф! Бис!
  • !
  • Невероятен стих!
    Поздравления!
  • голям
  • ...!
  • Благодаря за това удоволствие!
Предложения
: ??:??