а Незабравка, Розите и всички останали цветя!
Неуморен и потен живота,
ме преследва в ръка със смъртта,
Всяко раждане, пътя, потока,
Свършват нейде в далечна страна.
Бледен фар ми остава душата -
През измамната трънна гора,
Тя ме води мъждива в мъглата,
Да вървя от зора... към смъртта?
Виждам - паднала край стобора,
ти лежиш с разпилени листа,
От дъжда разревал се из двора, ...