въздишам
недосънувано
въздишам от лекота
и ефирност
розовата въздишка
на бадемите
ех тези влюбени бадеми
и дефилето
влюбено в тях и в мен
спомен за люлчина песен
фино ухание
ласка
копнение
и ми е пърхащо
и светулчено
и така ми е тихо
до надежда
светло и тихо
и обично
стихнал вятър
свидност
меко докосване
нежност
по клепките
спомен
и първата
смълчана мечта
капнала върху бузата
аромат на кафе
в лятната утрин
© Елена Гоцева Все права защищены