Въздухът тежеше от вълнение,
мастилено се връщах към живота.
Гневът преля в стон благоговение,
избърса ми сълзите по челото.
Горчилката превърна се във сладост,
но плачеше докато беше боса,
откакто те обгърнах с мойта радост,
отново се усмихваш на живота.
Когато те целувах, вкусвах вишни,
усещах те кат пчелен мед в стомаха,
ромонът на цветя и жълти лишеи
в тръстиката от жито пак се сляха.