На малка сергия посред магазини
сред куп магданоз и картоф,
със бял етикет без цена и без име
видях да продават любов.
Явно съвсем непотребна била е,
или е на някой тежала.
Но видно отдавна изхвърлена тя е
че доста е пепел събрала.
Дали да я купя за миг се замислих,
не беше ми нужна такава.
Попитах търговеца колко и иска,
а той за стотинки я давал.
Тогава я купих, и бързо понесох
покупката в малко сандъче.
А после убих я от жал, беше лесно.
Че жива се повече мъчи.
Недейте оставя за продан любов,
тя само чрез двама цъфти.
Останеш ли сам, наметни и покров,
във спомен тя вечно да спи.
За всяка любов е платено с живот,
не на всеки такава се дава.
Да умира с години, артикул на плот
сред картофи – не заслужава!
© Николай Николов Все права защищены