На прашната лавица дремят купища от книги .
Романи,разкази ,енциклопедии и стихосбирки.
Преминали през времето-къде разгърнати веднъж.
Къде по пет–шест пъти,четени и препрочитани.
Така си мисля,че се случва често и с жените.
Сред тях остават толкова пропуснати.
Дори и предговора им е оставал недочетен!
А други пък ,от многото прелиствания,
С корици са-без време овехтели и прокъсани.
Като библиотека древна, е животът.
Където женските души прилежно,
По рафтовете на съдбата се подреждат. ...