24 мар. 2020 г., 12:25
Сълзи от сняг ти пращам
по тихите небесни вени
да те докосна отвъд,
мой астероид бездиханен,
взривил покоя ми,
разкъсал траекторията на сърцето ми
с устни от облачен креп
и тяло – галактика от всички
възможни блянове.
Не мога да те върна,
какво ми остава, освен да горя –
болката вие с прекършени нозе. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация