30 окт. 2013 г., 21:22  

Атлас 

  Поэзия
569 0 0

Да беше кукувица снесла в главата ми яйце,

щях сигурно да бъда много по-честит.

Така дилемата, дали кокошката е първа или не,

ще си остане дебат за моя умствен лабиринт.

 

По свой си начин с крила припляска дъщерята

и пое нагоре по Сизифовия път,

а пък жена ми още търси с показалка

началото и края в „Тебеширеният кръг“...

 

Останал пак единствен да крепя небето,

като тепетата в хералдиката на града,

от кривото си рамо съзерцавам битието

и се опитвам смисълът му кух да разбера.

 

И тъй улисан да въртя Земята с десен крак

и вадя мигли, паднали в очите на циклоните,

не забелязвам тихо в призрачният зрак

как Слънцето с любов залязва над Родопите...

 

Изгубен в превода ще си остана заслепен,

пропуснал или проиграл на зар мига,

и в тъмното полукълбо досадно уморен

от своята ефирна тежест ще се отърва.

 

Ще ме завият протоколно с рохки буци,

ще ме поръсят с жито, от чийто клас,

ще храня тайно цигани и внуци,

а те ще се повтарят като нас...

© Иван Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??