Времето ме хвана под ръка
и ме заведе там, където си почива.
Там, където в капките роса -
можеш да надникнеш в смисъла.
Боровете мъдро премълчават
отговорите на моите въпроси.
Искат от безмълвието да получа -
от душата ми попросеното.
Оцветени с мъдрост есенни листа
ми разказват приказки -
като гората стари...
Всеки нежен полет носи по една,
а аз да ги запомня не успявам.
Остава ми усещането за безкрай...
и следващата есен трябва да съм тук...
И приказния звук на Бог ако в града не чувам -
безмълвието на гората с...
приказките на листата в спомени ще ме... лекуват!
© Георги Колев Все права защищены
можеш да надникнеш в смисъла."
Това е!