Звучи божествената песен,
а на крилете ù понесен,
духът ми литва към небето.
В олтар превръща се сърцето.
Бе тъй вълшебен този час!
Бочели с ангелския глас
душата потопи в омая...
И вече по-добра съм, зная!
Надежда като гълъб бял,
на рамото ми долетял,
към щастието ме повежда,
светъл път за мен отрежда.
Звучи божественият глас...
Очи притварям. Тръгвам аз
след теб, божествена Мария,
към Рая пътя да открия.
© Генка Богданова Все права защищены