Авгиеви обори
Навред лъжи, притворство и измама,
и пролет не ще възкреси,
земята ни дълбоко в сън заспала
под смрад от лепкави мъгли.
И утрото посърнало, заспало
пред светлия родилен час.
Небе провиснало и натежало,
неспиращо ръми над нас.
Глави оклюмали, цветята плачат,
прекършени над локви кал.
Съдбата зла обрекла ги да вехнат ...