Авгиеви обори

Навред лъжи, притворство и измама,

и пролет не ще възкреси,

земята ни дълбоко в сън заспала

под смрад от лепкави мъгли.

И утрото посърнало, заспало

пред светлия родилен час.

Небе провиснало и натежало,

неспиращо ръми над нас.

Глави оклюмали, цветята плачат,

прекършени над локви кал.

Съдбата зла обрекла ги  да вехнат

не цъфнали в тъми – печал.

И чудото на пролетта не стàло,

попарен бил е всеки цвят.

На обич чувството осиротяло,

не дало плод на белий свят.

Навред лъжи, притворство и омраза,

народът ни живее в гнет,

и жива плът прояжда я проказа,

и чезне бавно той без след!

Торът в Авгиеви обори стига

до горните им чак греди.

Смрад и пушеци на гнилоч вдига

и трови въздуха дори!

Но кой ще го изрине, кой?

Нима ще бъде Херкулес отново?!

13.05.2013 Куклен