vega666 (Младен Мисана)
1663 14267
17 янв. 2015 г., 19:19  

Автобиографична миниатюра 

  Поэзия » Философская
1144 3 8



Във тъмното стопявам се отвред.
Далечината ме изправя
срещу мен самия -
последица от краткотрайния живот,
издънка на несбъднатото бъдеще,
което крия.
И изтъкан от жилавата празнота,
сам себе си чрез другите презирал,
във сън от късата отсечка на нощта,
убежище несигурно за своя аз
намирам.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Непримирим дух, изтъкан от противоречия и съмнения! Няма покой за такъв човек! Поздравления, поредните!
  • Благодаря на Васил и Евелина, че удостоиха с внимание този мой скромен текст и им пожелавам една благосклонна и усмихната нова седмица!
  • Всеки индивид сам създава своя рамка и пълни канавата в нея..., разлистя, създава и саморазкрива...!!!
    "И изтъкан от жилавата празнота,
    сам себе си чрез другите презирал,
    във сън от късата отсечка на нощта,
    убежище несигурно, за свойто аз намирам."
  • Благодаря за вниманието ви към скромното ми стихотворение:

    Пламена, Стефан /poetry-as-song/, Септември /comeon/, Мая /m-nar/, Даниел, Роси, Исмаил, Сеси /странница/, Кети /Katriona/, Стойна, Елица.

    Трогнат съм от факта, че харесахте текста ми и от човешкото ви отношение!

    П.С. Възможно е да съм пропуснал някой, ако е коментирал и коментарът му е бил сред изтритите. Ако е така, го моля да ме извини, защото е по-причина на паметта ми.
  • Един търсещ и неспокоен дух никога не може да намери пристанище.
    С непримиримостта, че всичко му противостои той продължава да търси себе
    си дори и чрез другите.
    Във втория куплет стига до кулминацията:
    "И изтакан от жилавата празнота,
    сам себе си чрез другите презирал,
    във сън от късата отсечка на нощта,
    убежище несигурно за свойто аз намирам."
    Поздравявам те, Мисана, за новата ти творба и те оценям най-високо!
  • Моля ви всички - нека коментираме написаното, а не собствените си възгледи и философии! Глупаво е да се заяждаме тук, точно ТУК, безсмислено е да се отговаря на заяжданията. Та искам да кажа на г-н Мисана - има творби, написани от него, които чисто човешки не разбирам, затова и не коментирам написаното на много висок стил. Но този стих ме удивлява с това, че авторът показва развитие, разгръща потенциала си, описвайки терзанията на един неспокоен дух. Причинява си болка, но не спира да търси... стискам ти десницата, приятелю!
  • Ами, тогава не публикувай, Мисана! В този сайт и в другите подобни, хората влизат, за да пишат, но и да ги четат. Защо иначе се публикува, ако не някой да го чете? Не съм забравила отрицателния ти коментар – той бе написан, за да противоречиш на Урунгелов, вече несъществуващ положителен коментар!С мен не се занимавай, аз нямам претенции за висока поезия, имам претенции да чета нещо, което не ме кара да търча из Нета и да търся значението му.
  • мисана, предупреждавам те най-официално! в правилника изрично е написано, че се изтриват коментари, които не касаят произведението! а твоите коментари в 99% от случаите са именно такива! ако желаеш да се обясняваш с когото и да е за каквото и да е, моля ползвай алтернативни методи, но не и коментарното поле! това не е говорилня!
    по същия начин ще постъпя с всички произведения, където се вихрят безсмислени дискусии!
Предложения
: ??:??