Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
9 февр. 2007 г., 10:16

Автобиографично 

  Поэзия
602 0 13
Календарно откъсвам годините,
в мислите подслон не открили.
В шепа красиви спомени живи,
пърхащи с крилца пеперудени.

Разтворила шепи, тичам по вятъра,
нека да литнат, небето е синьо.
Други ще дойдат рано със изгрева,
пак ще са истински, ще е красиво.

Даже след всичката пепел посипана,
не посивях, не умрях, още се смея.
Не съм като Феникса, толкова силна.
Просто жена съм. Със вяра живея.

В моите стихове няма лирическа,
аз съм във всичките думи изказани.
Онемялата болка във скъсани струни...
и вярата чудна, че мене ме има.

Приютила съм птици в очите си сини,
от морето солено се научих да плача.
От зелените тучни поля са мечтите,
които научиха сърцето ми да обича.

Затова синьо - зелени са песните,
на пътеките ми чисти са изворите.
Грешността си измивам в сълзите...
изплакани вечер, сгушена в птиците.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??