АВТОГРАФ ОТ ПЛАШИЛО
Полегна вече слънцето на лакът
по заник – на баира да поспи.
А лятото вехнее все по-яко –
и дрипавеят старите липи.
Вихрулка прах по пътя се надига.
Дали врабче изпърха със крилца,
или вечерен циганин с талига
примъква си към зимата дръвца?
Над нивите с провиснали мамули
сетрето на плашилото виси.
И вятърът в перчемчето му брули
изгнили – царевичните реси.
Наопаки надянал бяла риза,
един – говорещ с Господа, пешак,
и Мунчо откъм хълмите заслиза,
преметнал на тоягата калпак.
И аз – с душица, литнала далече,
със лятото по заник се простих.
Плашилото в припадащата вечер
написа ви за спомен този стих.
13 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 15, 30 ч.
© Валери Станков Все права защищены
Твоите думи няма как да бъдат зачеркнати.