19 окт. 2011 г., 14:21

Автопортрет 

  Поэзия
786 0 12

 

 

-------

 

Обичам да казвам "Всичко или нищо",

но все съм някъде по средата.

Опитвам да си римувам мислите,

подвластни на хаоса в главата.

Аполитична съм - лозунги не развявам,

не разбирам от военни стратегии.

Инертна съм. Не търпя на поправки и ваяне -

с поклон и усмивка към редколегията...

Не ми е приятел финикиецът от хартия,

трупам богатства в сърцето си - голото.

Сълзи и усмивки не мога да крия,

с живота ми - виц, неотлъчно се гоним.

Умело спринтирам, но с поглед през рамо -

да видя дали ме настига целта.

Тя изостава - с крачка преварвам я само...

Спокойно заспивам. С белина пера съвестта.

Не правя интриги. Мразя главните роли -

тежък товар са "Отлично!" и "Бис!".

Взимам, ако ми се даде - за още не моля.

Нали скромността уж човека краси.

Такава съм аз, но няма какво да направя.

Късам лесно любови, като счупени копчета.

Свалям от въжето лица и висящи ръкави.

Бързо изваждам на показ високите токчета.

"Напред!" си командвам. Но помня началото!

Преглъщам сълзите, сякаш пуканки хрускам.

Инат съм - не чакайте да гледам печално.

А за фонда "и аз съм човек"...

                                ... отивам тото да пусна...

 

------

© Станислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??