tazi_koqto (Илица)
42 9
16 июн. 2006 г., 20:05

Автопортрет 

  Поэзия
856 0 5
Лицето ми е каменно студено,
от чувства няма никаква следа.
Очите ми, отдавна потъмнели,
порязват грубо всяка срещната душа.

Умът е ясен, злобно безпощаден,
и всяка цел е повод за борба,
в която забранени средства няма,
и често струва най-високата цена.

Във всяка моя дума се е скрила
неправилна, безмилостна жестокост,
която аз използвам, без да се замисля,
на зъл демон с призрачната ловкост.

Заклех се никому да не прощавам
и тази своя клетва няма да погазя,
защото тя ми дава силата да вярвам,
че същността си ще успея да опазя.

И все пак там, зад мойта безсърдечност,
зад неизменните ми черни очила,
се е спотаила малка капчица човечност.
Но да ме води - няма да й позволя!

© Илица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво пишеш, Илица. Много ми допада стила ти. Радвам се, че случайно те видях.
  • силни стихове пишеш!
  • Напомняш ми на някого...
    ПП когато те чета потъвам... някъде, а цигарата ми догаря сама
  • Ти си изключителен талант. Надявам се да го оценяваш, осъзнаваш и да се развиваш!!! Това е много важно! Труди се!
  • Харесва ми твоята борбеност, но позволи на капчицата човечност да бъде твой пътеводител!!! Тогава всичко ще има смисъл!!! Поздрави за стиха!!!
Предложения
: ??:??