Във ъгълчето на окото ми личи
от смях изрязана дълбоко бръчка.
Тъй трудно прерисуват се очи.
И през сълзи. И по поръчка.
Най-трудно този дъх ще уловя
на слънчев лъч и кичури събудени,
в които пръстите ти сутринта
да се разхождат влюбени.
Затоплен ръб на скула, звук от глас,
от който чакам невъзможното.
Стенание на нощ и топъл час,
мълчание тревожно. ...