АВТОПОРТРЕТ С ГАРВАН
... поетите понякога ликуват, преди да сложат точка на стиха.
Ужасно е, когато ти се струва, че толкова си близо до върха! –
че крачка-две – и вече ще си горе, на покрива на скапания свят.
През римичките пътят е отворен, но се върви през Дантевия Ад.
И много често пътят лъкатуши – измамен, към поредния мираж.
И води все под кривите ти круши, където сянката е благолаж.
Не се научих никога да вярвам, щом някой ми рече, че е поет.
И ще си пукна като черен гарван във клетката на моя тих куплет.
В началото, тъй рече Бог, бе слово – за всяка дума с лихвите платих.
От простичкия мой човешки говор дано остане някой светъл стих.
6 февруарий 2023 г.
гр. Варна, 11, 00 ч.
© Валери Станков Все права защищены
И ще си пукна като черен гарван във клетката на моя тих куплет.
Така е, много класици напоследък