Автопортрет с охлювче в тревата

4 окт. 2024 г., 13:32

Поэзия

102 2 3

АВТОПОРТРЕТ С ОХЛЮВЧЕ В ТРЕВАТА

Охлювче в тревата ме полази,

топла есен то ми пожела,

дните ми да пъплят без омрази

и да ми поникнат две крила.

Пръстите ми то с рогца подуши.

Бог ли праща ми емотикон? –

как се поздравяват двама души

с поглед – от балконче на балкон.

Като теб – в панелните си дупки,

крием се цял ден един от друг.

Крехки са и нашите черупки –

стиснеш ли ги, кротко казват: – Пук!

Охлювче, и аз не съм Светия! –

и си питам бялата брада

що си правим кал и мръсотия,

и си мрем – без сребърна следа?

Цял живот мечтаех да съм птичък,

литнал из дъбрави със цветя.

Охлювче, светът е тъй добричък! –

нищо, че не мога да летя.

Сигурно съм много смешно старче,

тръгнало след своите слънца.

Но си имам охлюв за другарче! –

пратеник на Бога с две рогца.

RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

2024-10-04T21:59:25+03:00

Малките неща винаги ни показват големият свят и как да живеем в него!
Yuri (Yuri Yovev)

2024-10-04T19:15:28+03:00

Чудесно!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-10-04T18:35:23+03:00

Крехки са и нашите черупки –
стиснеш ли ги, кротко казват: – Пук!