Да бях поне бъчонка с динамит, че да се пръсна –
и всичко да се да се свърши изведнъж.
Да бях поне изгледан кинескоп, че да ме срита
с разпраните си маратонки боклукчията –
и да издрайфам под бащиното облаче ле бяло,
на което Бог седи с дистанционното в ръце,
безкрайните си мексикански сериали от лета и есени,
в които съм те търсил в тръстиките проскубани на Камчия –
подобно лодчица, залутана под плачещи върби,
но теб те няма.
Да бях поне 126 кила куршуми на квадратен метър –
изстрелян от пищльоците на ангелите дъжд, ...