tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
23 авг. 2015 г., 11:46

Автотерапевтично 

  Поэзия
418 0 3

Червей когато сърцето дълбае
и помисли черни обгръщат го с' злост...
Смехът в миг пресъхва. Душата нехае.
Слънцето плаче. Студът е на пост.

Денят потъмнява. Мрачно и сиво.
Стеле се гъста и грозна мъгла.
Облак прокашлял се диво, хрипливо,
откъсва огромна, горчива сълза.

След нея потичат порои потопни,
изваждат чернилки, болка и гняв.
Хали завихрят мисли злокобни.
Светът помътнява. Вселява се страх.

Вилнее и сипе небето проклятия.
Разтърсва недрата. Изхвърля беса.
Из дъното бръква. Почиства разпятия.
А после... рисува красива дъга.

 

 
 

© Таня Мезева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??