6 нояб. 2018 г., 18:22

Аз 4 

  Поэзия
243 1 0

 

Не мога нежността да победя,
нито тъгата лесно да забравя,
покорна, примирена да седя,
че нищо не разбирам да се правя.

 

Не искам самотата за сестра,
нито поредни грешки да повтарям.
Не мога посред радостта да спра.
На глупави шеги не отговарям.

 

Но мога да запея като дъжд.
И да валя от страст - до изнемога.
Да бъда по-сурова и от мъж,
брадясал от отчаяна тревога.

 

И още : мога да съм облак тих,
като сълза в тревата да се стичам,
да съм куплет във нечий хубав стих
и да умирам...ала да обичам.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??