elesal (Елесал елесал)
7 5
30 янв. 2008 г., 08:01

Аз 

  Поэзия » Философская
791 0 4

Скитам в прашна нощ,

спъвам се в отминали надежди,

молбата ми нечута до мен върви,

шепнеща ми тихо... с огризки от надежди, не може никога да си ти,

но какво знае тя... за стаята без прозорци... за стаята без тишина,

където родих се аз... на брега на пресъхнала река...

© Елесал елесал Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силен стих!Браво!
  • ееее направо прекрасно,силно...истинско...Браво...поздравления,ще чакам с нетърпение следващото ти творение
  • Благодаря
  • Хареса ми! Поздравления! (Бих заменила едната дума "надежди" с някоя друга - ще се получи по-силно въздействие)
    Добре дошъл, Елесал!
Предложения
: ??:??