23 дек. 2005 г., 14:50

Аз 

  Поэзия
1164 0 4

Било е някога –
когато  вървяло е едно момиче 
в сърцето си понесло стихове.
Пътеки не подбирало към свойте 
непокорени върхове.
Било му трудно, даже невъзможно.
То падало, то плачело дори –
но болката посяла в него
неизмерими светове –
научила го винаги да става,
да продължава – да върви.
Научила го да обича,
а раните да не брои.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • На всички, които прочетоха моето стихотворение, благодаря за търпението и най-вече за преценката! Ще се постарая да кача още много и се надявам и те да бъдат прочетени. Още веднъж БЛАГОДАРЯ!
  • супер е
  • Болката и грешките ни винаги ни учат на много неща! Много хубаво стихотворение 6 от мен
  • Хареса ми! Поздравление Извира от душата ти!
Предложения
: ??:??