Трепетно те очаквах,
но ти не го разбра.
Когато най-много
те исках –
ти замълча... изчезна,
и станах излишна.
На нахлувай отново
в живота ми,
моля те...
Любов имаше,
но ти не я подреди.
Спрях да мечтая.
Лутайки се в живота
едва се изправях.
И без теб идва утрото
и го изпраща нощта...
Сега кой на кого е нужен
не зная...
Оставам без дъх,
и да си призная...
Липсваш ми.
© Надежда Ангелова Все права защищены