Аз цялата съм обич и тъга

30 янв. 2025 г., 09:13

Поэзия » Любовная, Строгие формы

54 0 2

На пръста си съдбата ни върти,
животът ни изглежда много сложен,
от тази кожа в другата не можем...
А дните са затворени врати.

Със себе си се боря аз, а ти
(понеже вярваш) питаш: "Пак ли, Боже?"
Рисувам с думи порива тревожен,
стихът ми има твоите черти.

Аз цялата съм обич и тъга,
и как ли съм живяла досега?
Насила, необичана и чужда,

на глупави повели сляп слуга,
след бяла смърт сърцето се събужда...
или ще спи навеки под снега.