veil (Далия)
15 27
23 дек. 2007 г., 20:19

Аз и морския бряг 

  Поэзия » Другая
969 1 4
 

Разноцветните песъчинки

се губят, течейки свободно

от ръката ми.

Безброй черупки докосват

стъпалата ми със

своята острота.

 

Усещам солта как

в нозете ми пари,

а пяната се разлива в дланите ми

и чезне.
Морето е спокойно, бистро,

а слънцето е впило

лъчите си в него.

На хоризонта пред

мен блeщукат хиляди,

огледални светлинки.

 

Не вода - душа

пред теб стои,

която в себе си е скрила

безчет мънички души.

© Далия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви много - радвам се, че разбирате колко любов съм вложила, когато съм писала за морето(моят вечен душевен спътник).
  • Добре дошло мило момиче...Успех!!!
  • Браво! Много ми хареса! Докоснаха ме до детайлите, които си описала...
  • благодаря, че ми спомни усещанията от морето...
    хубаво е. с много обич за теб, Мария.
Предложения
: ??:??