Смеха си спомням и сълзите,
и болката, и любовта, но и съдбите.
Нарочно се ранявахме,
за да се обикнем,
отбягвахме се,
за да не свикнем.
Преживяхме и ''война'',
и се бунтувахме,
силата ни беше във това,
че се обичахме.
Свърза ни съдбата
и тя ни раздели,
но чувството познато
остава в мен завинаги.
© ЕЛЕНА ГОГОВА Все права защищены