blondie (Мария)
18 28
11 янв. 2008 г., 08:29

Аз и Съдбата 

  Поэзия » Любовная
877 0 3

В тъмната нощ вървях сама,
спорих в тишината с моята съдба.
И в тази гъста тъма
исках всичко да разбера.
- Обичам го! - казах и аз,
а сякаш тя не чу моя глас.
Сълза от очите ми се стече,
а съдбата ми рече:
- Защо точно него избра?
- Той е единствен за мен на света.
Не мога аз друг да пожелая,
само за него единствено мечтая!
Всички добри качества той притежава,
най-доброто той заслужава!
Съдбата замълча и потъна в тъмнината,
а аз останах с приятелката - самотата!

 

 

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Този стих е малко по-различен от другите, хареса ми!
    Личи си колко силно обичаш!!!
  • Благодаря!Радвам се, че ти харесва!
  • "Всички добри качества той притежава,
    най-доброто той заслужава!"
    Всичко друго в стиха е прекрасно и оргинално и ми харесва.Това някак си те връща на земята...Но иначе диалогът е много добър...Поздравления!!!
Предложения
: ??:??