Bobolina (Борислава)
10 13
31 янв. 2007 г., 21:18

Аз и ти (и тя) 

  Поэзия
1206 0 8
Защо ме караш да се чувствам жива
и въпреки това сама.
Обвита в безнадеждност сива,
пропита с болка и тъга.

Защо за грешки ме наказваш,
когато сам си ти сгрешил?
Единствено на мене ми доказваш,
от всичко си се огорчил.

Защо без думи ме отравяш,
изкупвам някаква вина?
След нея знам, че ме поставяш,
а за всичко е виновна тя.



февруари 2006

© Борислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно е!
  • "Защо ме караш да се чувствам жива
    и въпреки това сама."
    Това ми е до болка познато!Написала си го страхотно.Мойте най-искрени поздравления!Пишеш много добре
  • Радвам се, че ви харесват. Може би така се получава, защото са от тези стихове, в които съм вложила най-много чувства.
    Хехе, май твърде високо си вдигнах летвата, сега ще ме е страх да пускам други.
  • Е много ми хареса , тъжно ама малко и за мене се отнася ... браво супер е
  • започне ли да присъства думата "вина" в отношенията... краят е близо. добре пишеш.
  • Привет!
    Защо без думи ме отравяш- познато чувство.
    Много ми хареса стихът ти !Браво!
  • По-лесно е да намериш грешка у някой друг, отколкото да признаеш своя.
    Поздрави, Боби!!!
  • Много, много, много силно докосна душата ми!
Предложения
: ??:??