АЗ И ТИ, СЪРЦЕ...
Надежда Павлова /Перличка/
Колко тайни, сърце мое, още ще трябва да скъташ?
Колко мисли нетвои се лутат разхвърляни в теб?
В лабиринта от страст и мълчание, в пазвата скрито
аз изгубих брега и крилете от восък съвсем...
Колко тайни още невикани?... Истини непоискани...
Нося кръста на други, но моя не става по-лек...
Къташ съвест безмилостна, в грехове без жал изжигосана,
време в прошка отминало, в спомена тлее до днес...
Мои да бяха - грешки безпътни, безжалостни,
щях ли всичките аз и сама да си ги опростя? ...