Аз искам да съм цвете...
Денят се ражда в облаци и прах,
в самотен крясък на самотна птица.
На този ден родила съм се аз -
в света огромен - мъничка частица.
Изгрява слънце в сивото небе
и търси с поглед птици и дървета,
но в този град с бетонното сърце
го срещат улици, покрити със павета.
Трамваи тракат във железен марш
и с клаксони надвикват се колите,
и разкривени като в нескопосан шарж
се вият на тролеите дъгите.
На този ден аз искам да съм цвете,
родено сред треви и сред поля.
Над мен да пеят птици и дървета,
да има много, много светлина.
Очите ми да виждат пеперуди,
а не намръщени, забързани лица.
И дните ми да бъдат вече други -
без прашни облаци и сиви небеса.
© Детелина Все права защищены
Нека е честит денят те на патерици / заради закъснението да ти го чеситя на време/.
Пишеш със душата си!
Поздрав!