Аз не мога
Пак ли ще ме оставиш сама,
пак с онази тревога в очите?!
Без да се интересуваш от това,
че единственият другар сега са ми сълзите.
Как да забравя и тази грешка,
как да простя и това,
че погубваш една съдба човешка,
която чака любовта!
Да забравя ли за всички нощи,
в които, обляна във сълзи те чаках?!
Да продължа ли да мечтая още
и да забравя как и днес за тебе плаках?!
Право в сърцето ми стреляш ти,
а аз те чакам със тревога.
Дано Господ ти прости,
защото аз не мога!
© Елена Филипова Все права защищены