В живота си не вкусил капка вино,
по кожата му лепнещ вкус на бира,
а в погледа му нямаше красиво,
"не съм пиян" - повтарящ, без да спира.
И на шията избиваше червено,
ругаеше, напразно - знак за слабост,
във кръчмата не беше осветено,
но устните поливаха се в сладост.
Мечтите вече бяха като цвете -
порязано по своите жълти ръбове,
и главата силно стискащ в ръцете си,
потапяше се в смъртно сиви кръгове.