Аз не плача. Пресъхнаха сълзите.
Още когато затръшна вратата.
Дори и след моето „прости ми” ,
станах за теб близка непозната.
„Да се греши е човешко” –
помниш ли, казвал си го и ти?
Но днес забрави думите си,
а обичта я няма в твоите очи.
Няма да се моля, не си икона,
а и аз не съм във божи храм.
Всичко от себе си раздадох,
вече няма какво да ти дам. ...