Аз не плача. Пресъхнаха сълзите. Още когато затръшна вратата. Дори и след моето „прости ми” , станах за теб близка непозната. „Да се греши е човешко” – помниш ли, казвал си го и ти? Но днес забрави думите си, а обичта я няма в твоите очи. Няма да се моля, не си икона, а и аз не съм във божи храм. Всичко от себе си раздадох, вече няма какво да ти дам. Аз не плача. Не ни е било писано, понякога умира любовта. Но ти си тръгвай. Аз не плача. Това са сълзите на твойта дъщеря.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.