24 июн. 2010 г., 20:55
Аз не вярвам в чудеса!
Любовта изчезна, изпари се
като нежна утринна роса.
С пръсти по прозореца написах
„Аз не вярвам в чудеса!”
Подарих сърцето си - случайно,
даже мъничко щастлива бях.
Обичах, чаках, вярвах тайно,
а върна ми го ти на прах.
Погребах го в полето на забрава,
не сложих плоча, нито кръст.
Вярата... изчезна оттогава,
умря под купчината пръст...
© Или Дадарова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Добро е, Или!
-
Пздравления за стиха
Точно моя стил,наистина чудеса има само в приказките,не и в реалния живот.Успех -
тъжно,но хубаво стихче,ама май тъжните звучат някак по-истински!....и все пак се случват
-
Искаше ми се в последния куплет да има светлина в тунела. Нещо от рода на ново начало. Животът е динамика и развитие. Променяй нещата, движи ги.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
И на мен ми се искаше да има по- оптимистичен край, но така ми хареса повече. Ха-ха, аз съм непоправима оптимистка, все хубавото търся, но доста рядко стихотворенията ми са весели... И все пак- трябва да вярваме в чудесата, иначе в какво друго да вярвам?