Аз няма да се смаля
нека е ясно в началото,
за никого, никога,
си казвам сама в огледалото.

Аз няма да се смаля,
защото съм неудобната.
И даже да се смиря
душата ми вътре огромната,

тя няма да се събере
да бъде на другите в мярката
и няма да спре да расте,
докато надскочи ми сянката.

Сърцето не ще разбере
какво е да тупкаш по ритъма
на малкото, свито сърце.
То бие със темпа на римата.

И няма да се примиря
да сочи ми някой посоките,
да чака от страх да примра
и него да следвам по стъпките.

От зрънце пак ще порасте
сърцето ми диво и искрено.
Ще хване душата в ръце
да дирят те утре измислено.

Не няма да се смаля,
светът ви е тесен за погледа
на моята синя душа
и моята мисия огнена

за никого да не смаля
което съм, нито веднъж!
По мярка знам като за мен
чака някъде - два пъти мъж.