Аз нямам душа и не мога да плача...

28 дек. 2010 г., 14:43

Поэзия » Любовная

760 0 2

Дали „Завинаги” е думата, която аз умея?

Цигареният дим опари капилярите в сърцето ми…

И ще успея ли насила пак да се засмея?

Театърът във погледа ти

си открадна въздуха от дробовете ми…

Дали „Обичам те” е просто шепа срички?

Ръцете ти прогониха със безпощада ласките…

Защото аз съм стъклен ангел в твоите игрички -

ще се строша в ръцете ти, тъй както чашите…

А куклите не могат с сълзи да заплачат…

Нали са стъклени предмети без душа?

Защо тогава в гърлото ми нещо дращи

и пречи ми да кимна и да замълча?

Мълчанието наруши отново тишината…

Изхвърли фаса и го смачка със обувка…

„- Върви, момиче! Вън си от играта!”

И ангелът се счупи в твоите преструвки!

BuRn_AliVe (Александър)

2011-01-04T18:46:00+02:00

Фантастичен стих, Мони! Успехи през новата година!
Monny (Симона Гълъбова)

2011-01-02T13:04:06+02:00

Благодаря ти, мила Белла! Да ти се връщат пожеланията!