2 авг. 2008 г., 12:52
Припряна съм, бързостопяваща дистанции,
уверена в скоростта на ритъма,
нелегално минаваща граници
на търпението. Все съмнителна.
Спокоен си. И мълчалив. Блуждаещ.
Очите ти говорят с картини.
Показваш ми цветята как ухаят
и искаш с мен да си. Години...
Горях в многократност, недовършила
развитието си на Съдба.
И спирах често, презареждаща до свършване...
(кога разбрах, че ти си Любовта?) ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация