1 нояб. 2017 г., 21:35

Аз помня 

  Поэзия
791 9 14


Отрязъци от време. Болно време.
Как лесно губим светлата си памет!
Щом мракът е готов да ни превземе,
налага се отвътре да сме пламък.

 

Заблудите са хлъзгави от шлака,
но само ако погледът е плитък.
Четем, нали? Но истините чакат 
през нас да ги пресеем като в сито.

 

С кръвта си да усетим, че Родина
е повече от детство и гробове.
Любов е! – дето няма да изстине
и в каменни сърца да я заровим.

 

― По-леко е, Родино, да не помним,
безпаметно по-лесно се успява.

 

Но струва ли си щастие бездомно?!
Аз помня! Затова не те предавам.

 

Цвета Иванова

 

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??