22 авг. 2006 г., 17:59

Аз - предишния ден 

  Поэзия
651 0 3
Залез настъпил и мъничко блед
докосва за последно земята,
целувка изпраща към теб -
страмежливо попива тъгата.

В красиво небе спокойна луната
реди мисли, ред подир ред,
топи тя и прогонва тъгата
и гледа във висините напред.

Утро настъпва и шепне зората
приказка за новия ден,
целува за поздрав дъгата
и дълго си спомня за мен -
                   аз, предишния ден.

© Антоанета Тонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??